Битката за бъдещето на Близкия изток започна – Саудитска Арабия скочи в пропастта

Анализи и коментари

Саудитска Арабия скочи в пропастта.

Въздушните й нападения в Йемен са исторически удар, който може да се окаже фатален и за нея, и за Близкия изток.

Кой реши, че тази нетипична битка трябва да се води в най-бедната арабска държава? Саудитският крал, когото повечето в арабския свят смятат за неспособен да взема държавнически решения? Или принцовете в саудитската армия, които се страхуват, че собствените им сили за сигурност може да се окажат нелоялни към монархията?

Печат

„Историята“ на Йемен изглежда проста. Бунтовниците хуси, които са мюсюлмани шиити, превзеха столицата, според саудитците – с помощта на иранците. Легитимният президент Абед Раббу Мансур Хади отлетя за Рияд от своето скривалище в старата столица на Южен Йемен – Аден. Саудитците няма да позволят на границата им да бъде създадена държава, съюзник на Иран. Обаче забравят, че вече граничат с такава държава на север. Тя се казва Ирак и е подарък от англо-американската инвазия през 2003 г. 

Истинската „история“ е по-важна. Може би половината от войниците в саудитската армия са от йеменски племена. Саудитските войници имат роднини в Йемен, затова тази революция е тежък и болезнен удар за саудитското кралско семейство. Нищо чудно, че кралят на Саудитска Арабия Салман иска да сложи край на кризата. Ако допуснем, че той наистина управлява народа си. Дали обаче бомбардирането на Сана ще смаже шиитския бунт?

Как изглежда всичко за Рияд? На север шиитите от иранския Корпус на пазителите на ислямската революция помагат на доминираното от шиити правителство в Ирак в битката му срещу сунитската терористична организация „Ислямска държава“. На северозапад Корпусът на пазителите на ислямската революция подкрепя правителството на алауитския (алауитите също са смятани за шиити) президент Башар ал-Асад срещу „Ислямска държава“, „ан-Нусра“ и каквото е останало от т.нар. Сирийска свободна армия. Шиитите от ливанската организация „Хизбулла“ се бият заедно с армията на ал-Асад, а заедно с тях и мюсюлманите-шиити от Афганистан, облечени в сирийски униформи. Саудитска Арабия твърди, че иранците са при хусите в Йемен. Едва ли. Но бъдете сигурни, че тяхното оръжие е там. 

За първи път в модерната арабска история коалиция от 10 сунитски държави, в която влиза и неарабският Пакистан, напада арабска страна. Сунитите и шиитите в Близкия изток в момента са във война помежду си в Ирак, Сирия и Йемен. Пакистан е ядрена държава. В армиите на Бахрейн и държавите от Персийския залив има пакистански войници. Те са и сред жертвите на първото голямо сражение срещу иракската армия по време на войната в Залива през 1991 г. 

Битката за Йемен вече разделя и другите арабски страни. В Ливан бившият министър-председател – сунитът Саад Харири, похвали „смелото и мъдро“ решение на крал Салман да нападне Йемен. Харири е не само сунит. Той е и саудитски гражданин. За разлика от него, шиитското движение „Хизбулла“, което се противопоставя на саудитската интервенция, я нарече „необмислено приключение“. Тези думи са подбрани внимателно. Саудитците използваха точно тях срещу „Хизбулла“, когато организацията плени израелски войници през 2006 г. – глупава политическа постъпка, провокирала израелските бомбардировки в Ливан същата година.

Американците не знаят какво да правят. Не могат да окажат директна военна помощ на саудитците, защото преговорите за иранската ядрена програма са по-важни за тях. Вербалната им подкрепа за крал Салман би трябвало да успокои сунитските съюзници на Вашингтон, без да провокира иранците. Но колкото по-близо е сделката между САЩ и Иран, толкова по-агресивно техните партньори в арабския свят ще се опитат да изиграят картите си. Не приближаването на хусите към Аден, а наближаването на споразумението между САЩ и иранците в Лозана подтикна Рияд да предприеме това необичайно приключение.

„Хизбулла“ може да нарича атаките „саудитско-американска конспирация“ – изтъркана фраза, която съдържа известна доза истина – но действителността, която е ясна за всеки арабин, е следната: въоръжени (даже прекалено, както мнозина биха казали) от САЩ, саудитците очевидно са готови да използват военната си мощ не срещу традиционния враг малко пò на север, а срещу друга арабска държава. Ако ги чуете как говорят, ще си помислите, че бомбардират Израел. 

Вярно е, че историята ни учи, че нападенията над Йемен обикновено поставят начало на голяма гражданска война между сунити и шиити в Близкия изток. Вярно е, че Западът и Израел ще са доволни, че арабите се бият помежду си. Вярно е, обаче, и друго – че това е последният опит на саудитците да се докажат като голяма военна сила. През 1990 г., когато войниците на Саддам Хусейн стигнаха до Кувейт, Рияд помоли неверниците САЩ да ги защитят (което вбеси Усама бен Ладен). Саудитците са уахабити, което означава, че поне официално са приели същата идеология като на талибаните и „Ислямска държава“. Петнадесет от деветнадесетте атентатори от 11 септември бяха саудитци. Саудитска Арабия ни даде и Бен Ладен, който, да не забравяме, също беше от йеменски произход. След като Йемен подкрепи инвазията на Саддам в Кувейт, саудитците изхвърлиха десетки хиляди йеменци от страната си. Като отмъщение, че са били нелоялни. Да не би сега да очакват йеменците да организират демонстрации в тяхна подкрепа?

Последният път, когато саудитците се забъркаха в Йемен, се биха срещу армията на Насър. Постъпката им се оказа катастрофа. Сега египтяните са на тяхна страна, дори намекват, че може да разположат войските ви вътре в Йемен. С каква цел? Да гарантират, че той ще остане вярна сунитска страна? Дали това ще умилостиви сунитските въоръжени групи, които се бият срещу египетската армия в Синай? Нещо по-важно: дали тези действия ще решат задаващата се борба вътре в саудитското кралско семейство. В него не всички принцове са на мнение, че Йемен трябва да бъде важен елемент от саудитската политика, нито че уахабизмът трябва завинаги да си остане официалната религиозна доктрина. 

Кой печели тогава от йеменската криза? Производителите на петрол, разбира се. А това означава Саудитска Арабия и Иран.

Източник: http://www.independent.co.uk