Обама се примирява и ще се присъедини към коалицията на Путин срещу ИДИЛ, ще успее ли новата коалиция?

Анализи и коментари

В последните дни бяхме свидетели на активни дипломатически и политически преговори в рамките на 70-тата сесия на Общото събрание на ООН. Tемата за проблемите в Близкия изток беше най-важна и вниманието беше насочено към президента на САЩ Барак Обама и руския президент Владимир Путин.

Печат

Ключовите теми в региона присъстваха сериозно на всички срещи и консултации, както и в изказванията от трибуната на Общото събрание, а именно сирийският режим начело с президента Башар ал-Асад и „Ислямска държава“, която е под ръководството на Абу Бакр ал Багдади. Палестинският въпрос беше споменат само в речта на иранския президент Хасан Рохани, който посочи, че този въпрос вече е на заден план в подреждането на приоритетите в региона. Руският президент Путин беше звездата на тази сесия на Общото събрание на ООН. Той успя да наложи своето виждане за новия Близък изток и за решаване на кризата в Сирия, както и как да бъде преодоляна изолацията, наложена върху страната му от САЩ и Запада.

Президентът Путин използва заплахата и опасността от „Ислямска държава“ като мост за връщането на Русия като силен играч в региона и международната общност, както и за запазване на ролята на сирийския президент в новия предложен от него съюз, който включва Съединените американски щати, Турция, Иран, Египет, Саудитска Арабия и Русия, без да споменава Катар.

Стана ясно, че президентът Обама се е „примирил“ с руската гледна точка и вече е готов да си сътрудничи с Русия и да се включи в такъв съюз по подобие на съюза срещу нацистката заплаха във Втората световна война. Можи би провалът на коалицията от 60 държави, основана от САЩ за ликвидирането на „Ислямска държава“ или по-скоро за отслабването й след повече от седем хиляди въздушни нападения, наложи това „примирение“. Президентът на САЩ не иска нова студена война с Москва или военни сблъсъци. Той подчерта това изрично в речта си пред Общото събрание, в която имаше много противоречия, например: „Президентът Асад е тиранин и хвърля варелни бомби, които убиват деца и цивилни, но има хора, които го защитават и казват, че алтернативата е по-лошо.“

Изводът е, че темата за оставането на сирийския президент Асад на власт вече не е табу.

Ние сме пред международен и регионален съюз, който дава приоритет на борбата срещу тероризма с лидерство на Америка и Русия и с участието на сирийския режим, чиято армия вероятно ще бъде като острие във всички военни планове, които ще бъдат реализирани през следващите месеци. Въпросът, който възниква, е какви са шансовете за успех на този нов съюз, оглавен от две велики сили за елиминирането на „Ислямска държава“, фронта Ан-нусра и други радикални групи, и какво ще се случи след това, как ще се оформи регионът и как ще изглежда властта в Сирия?

Няма съмнение, че тази руско-американска коалиция е прецедент, подобно на съюза преди 75 години за противодействие на немските нацисти. Тогава цената на този съюз беше животът на повече от шестдесет милиона души и унищожаването на Европа.

Разликата между условията преди 75 години и сегашните е много голяма, както и между нацистите, които бяха силни, добре въоръжени и имаха силна армия, която пое контрола над по-голямата част от Европа, и между „Ислямска държава“, която представлява „милиции“ и въоръжението й е скромно в сравнение с възможностите на новата международна коалиция.

Турция се присъедини бързо към новия съюз, което беше обявено от премиера Давутоглу пред репортери в кулоарите на ООН: „Страната ми е готова да работи с всички страни включително и с Русия за постигане на политическо решение в Сирия и победа над „Ислямска държава“.“ От това присъединяване, което е примесено с ентусиазъм, можем да предположим, че новата глава в историята на Близкия изток, е на път да започне, и че Турция няма друг избор, както когато се наложи да подкрепи интервенцията на НАТО в Либия.

Има страхове сред привържениците на този съюз, че може да се обединят ислямски сили в анти-коалиция начело с „Ислямската държава“, която да намери подкрепа сред хората в Сирия, като в Ирак. Това са основателни опасения и никой не може да предскаже изненадите в бъдеще, особено ако тази държава успее да издържи, както сирийския режим, който издържа и успя да се защити от всички, които искаха да го свалят, и да промени всички правила на играта и резултатите ги коментираме сега.

За разлика от това, което се случи в Афганистан във войната срещу Ал-Кайда, сега всички велики и регионални сили ще бъдат единни и ще си помагат взаимно в борбата срещу „Ислямска държава“ в Сирия и Ирак. Към това добавяме още един фактор, че сирийската армия, която придоби богат опит в партизанската война през последните пет години, може би ще играе повратна роля в тази война.

Не е изключено да има „тайно разбирателство“ между САЩ и Русия за „споделяне“ на региона чрез очертаване на нови географски граници и смяна на политическата му идентичност, подобно на конференцията в Ялта, разбира се, след „вероятната“ победа срещу „Ислямска държава“. Но запазването на това разбирателство тайно в черна кутия може да доведе до отрицателни резултати от гледна точка на мобилизиране на общественото мнение или голяма част от него за подкрепата на очакваната военна кампания.

 

Източник: http://www.raialyoum.com