Близкият изток, кюрдският мирен процес в Турция и радикалната демокрация

Анализи и коментари

Един от водещите принципи, който защитаваме от 24 години насам, когато с Демократичната партия започна нашето парламентарно представителство, е, че демократизацията на Турция е част от решаването на кюрдския проблем, както и обратното: решаването на кюрдския проблем e част от демократизацията на Турция.

Печат

Това не значи, че кюрдският проблем е единственият проблем на демократизацията в Турция. Необходима е борба в много измерения като трудовите права, идентичностите, културата и опазването на околната среда. 

Въпреки това, кюрдският проблем е едно от водещите измерения на турската политика. Този проблем има свои исторически корени. Дори индиферентността към него или липсата на историческо съзнание също са политическа позиция, да не говорим за националистическите сегменти, които напълно пренебрегват убийствата, арестите и екзекуциите, които съпровождат борбата на кюрдското движение.

Въпреки че не виждаме никакви конкретни стъпки от страна на правителството, процесът е исторически значим заради промените, които той поражда вътре в самото общество. 

Дискурсът на идеологията на нацията-държава поражда големи противоречия в обществото. Отхвърлянето, изключването, асимилацията, маргинализацията и пр. – това са идеологическите инструменти на държавата, използвани в продължение на десетилетия. Военните преврати създадоха аполитическо общество, а расизмът и национализмът са широкоразпространени. 

В такова общество не е лесно кюрдите да получат правата си. Въпреки това, напоследък постигнахме големи успехи, защото големи обществени групи задават въпроси, дискутират и разбират „другите”, искат да знаят в какво се състои кюрдският проблем. 

Според мен това е най-значимото и трайно измерение на процеса. Диалогът пробива маргинализацията. Освен това, нито турците, нито кюрдите имат исторически опит с подобен диалог. В историята лидерите на кюрдските въстания са били депортирани или екзекутирани.

За съжаление e трудно да се намери турската дефиниция на „консенсус” – понятие, често срещано в политическата терминология на западните общества. Това произтича от липсата на култура на дебатите и компромиса чрез взаимни отстъпки.

Засега Мирният процес не доведе до конкретни и практически придобивки по отношение демокрацията и свободата. Правителството на Партията на справедливостта и развитието (ПСР) понастоящем подготвя закони за вътрешната сигурност, които могат да доведат до създаване на полицейска държава и да върнат назад процеса на демократизация. За последните две и половина години на Мирния процес не се постигна никакъв напредък, освен споменатия по-горе по отношение диалога. Страната, която е отговорна за липсата на осезаем напредък, е правителството. Решението на тези проблеми е прозрачността, която ще позволи социална подкрепа и ще увеличи шансовете за успех на преговорите, тъй като ще включи и гражданското общество в тях. 

Въпреки многобройните ни настоявания и протести, правителството държи процесът да се развива при закрити врати. Това поражда конспиративни теории и риск от блокирането му във всеки момент, тъй като реалната политическа и обществена промяна е възможна само чрез прозрачност и участие. 

Днес, както в Турция, така и в Кюрдистан, съществуват нови възможности за обществена борба в сфери като труда, идентичностите и природната среда. Важно е да анализираме структурните проблеми, пораждащи настоящите негативни аспекти в тези области и да създадем техни алтернативи. 

В наши дни Близкият изток преминава през процес, при който нови граници, форми на управление и социален ред съществуват редом с войни и убийства. Правителствата на Саудитска Арабия, Иран, Катар, Сирия и преди всичко Турция, чиито интереси често се пресичат, но и чиито сектантски политики служат, за да се възпроизвеждат едни други, са сочени от редица чужди специалисти като основните фактори за комплексната ситуация в Близкия изток. „Ерата Давутоглу” в турската външна политика е история на провала. 

Можем да видим отражения на ирационалната и неоосманистка външнополитическа фантазия на ПСР, виждаща се като защитник на всички нации в региона, във всяко изречение на бившия външен министър и настоящ премиер Ахмет Давутоглу и на президента Реджеп Тайип Ердоган. Съгласно този подход новите модели, създадени от жителите на района, например регионът Рожава**, не трябва да се реализират в Сирия. Възелът на новия социален ред, формиращ се в Близкия изток, се затяга от Мирния процес в Турция и сраженията край Кобани.

Турската позиция по отношение Кобани предизвика протести на кюрдите в Турция. Ако Мирният процес беше напреднал, нищо от това нямаше да се случи. Победата в Кобани може да е от голяма полза и за Турция. 

Въпреки всичко, не е късно за това, в контекста на това, че ние се фокусираме да превърнем диалога в истински преговорен процес с интегрирана гледна точка към Турция и четирите части на Кюрдистан. Кюрдското движение се опитва да направи прогресивна стъпка в Близкия изток – регион, раздиран от фундаментализъм и имперски намеси. Кантоните на Рожава експериментират, практикувайки демократично самоуправление, опитвайки да преодолеят етническите, сектантски и полови разделения. 

Свободата на жените е централна в това политическо движение. То развива икономически модел, базиран на участието и чувствителен към защитата на околната среда. Това е най-сериозната и смела стъпка, правена в Близкия изток след социалистическия опит. 

Демократичната автономия, която препоръчваме като форма на управление за всички в Близкия изток, не е нещо, което ние обсъждаме или защитаваме за пръв път. На много места по света съществуват автономни региони и ние четем за и преценяваме тези примери. Абдуллах Йоджалан също се опита да развие тази идея в своите книги, публикации и дискусии. 

Демократичната автономия и идеята да продължим напред и да надхвърлим националната държава представлява следващ етап. Става дума за система на управление, при която всяка група от хора се ръководи чрез собствени автономни закони по модел на тази демократична автономия. Това е важно, защото в границите на Кюрдистан не живеят само кюрди. Дори и да живеят представители само на една етническа общност, автономното управление дава на обществото възможност да ограничават властта на правителството, което е необходимо за предотвратяване на потенциална диктатура или твърде централизирана власт. Парламент, в който решенията се вземат от представители, избрани веднъж по време на избори, е неадекватен сам по себе си. Парламентът трябва да бъде контролиран от демократични местни граждански асамблеи. Необходими са ни и граждански и градски съвети, квартални, женски и младежки асамблеи. 

Ние развиваме нашата политическа борба в многоизмерна, мултицентрична политика, която включва преговорния процес, демократизацията на Турция и на целия Близък изток. Победите в Кобани и на коалицията Сириза в Гърция ни вдъхновяват и комбинираме техния опит.

Заради това Демократичната партия на народите е смятана от управляващите за единствената истинска опозиционна партия с многоезикови, мултиидентичностни и насърчаващи гражданското участие идеи. 

Ние се стремим не само да управляваме, но и да създадем радикална демокрация. Изграждането на такава система включва реализирането на практика на истински демократично разбиране чрез конкретни политики. 

Това, от което турската поляризирана политическа атмосфера фундаментално се нуждае, е пряка и демокрация на участието, които могат да бъдат организирани заедно само чрез радикално демократична система, основана на труда и съпротивата. Демократичната партия на народите ще се превърне в новата база на опозицията за всички хора в Турция и място, където се създава ново разбиране за живота. 

 

* Селяхатин Демирташ е съпредседател на турската Демократична партия на народите и кандидат за президент на страната през 2014 г.

** С името „Рожава” кюрдите наричат контролираните от тях територии в Северна Сирия, където развиват своите институции и модели