С думата „федерация”, Русия проправи пътя за разделянето на Сирия

Анализи и коментари

Дали иракският модел ще бъде копиран с тайната благословия на двете суперсили? Каква ще бъде позицията на Асад и кой ще бъде най-големият печеливш?

Печат

От момента на руската военна намеса в Сирия и американското мълчание спрямо нея, у нас се породи съмнение, че съществува тайно споразумение между двете суперсили, САЩ и Русия, за „уреждане” на кризата в арабската страна, постигнато по време на интензивните срещи между двамата външни министри, Джон Кери и Сергей Лавров. Многобройните ни опити и изследвания, целящи да разберем естеството на това „уреждане”, обаче не постигнаха успех, на фона на всички секретни срещи, проведени в продължение на няколко месеца.

Руската страна най-после ни изненада с новината, че започва да проправя пътя за реализиране на „уреждането” и на вече съгласуваната политическа и демографска карта. Това стана ясно от изявлението на Сергей Рябков, в което той заяви: „… надяваме се участниците в сирийските преговори да достигнат до идеята за създаване на федерална република”. По време на пресконференцията, той добави: „… изключено е развитието на събитията в Сирия да се осъществи според косовския сценарий, но трябва да се поставят специфични критерии за политическата структура в бъдеще, в зависимост от запазването на териториалната цялост на страната, включително и създаването на федерална република по време на преговорите”.

Това изявление крие висока степен на риск, тъй като дойде два дена след прекратяването на огъня и бе произнесено от важно лице в руската външна политика.

От изявлението можем да заключим, че руският заместник-министър изключва „балканизацията” и разделянето на Сирия по начина, по който същото стана в Югославия след разпадането на социалистическия блок. Той по-скоро предлага разделяне на сектантски принцип, по иракския модел, а не подобно на Швейцария например, тъй като Ирак се намира по-близо. 

Вицепрезидентът на САЩ, Джо Байдън, бе първият, заговорил за Иракска федерация, още преди окупирането на страната. Впоследствие американският президент Джордж Буш и военният ръководител Пол Бремър започнаха да изпълняват този план ,като разделиха Ирак на религиозен и сектантски принцип и образуваха три области – кюрдска на север, шиитска в центъра и на юг и сунитска на изток, в Анбар и Ниневия.

Възможно е сирийската „федерация” да бъде разделена според иракския модел, тоест да се образува група от кантони – сунитски, алевитски, друзки и кюрдски. Може броят им да достигне и повече от пет, както каза турският вицепремиер, и с това се обясниха страховете на страната му и усилията, които се полагат понастоящем за ликвидирането на „Ислямска държава” на изток, за да може на нейно място да се създаде сунитска държава в градовете Ракка, Дейр аз-Зор и Хасака; кюрдска на север до турската граница; Алепо евентуално ще бъде сунитско „емирство”; още една сунитска област ще се установи на юг в град Дераа; друзка област в арабската планина; а петата или шестата – на алевитите – ще се разположи по крайбрежието.

Повечето, ако не и всички етнически, религиозни и идеологически конфликти, които избухнаха по света и впоследствие в тях се намесиха двете суперсили (САЩ и Русия), за да ги разрешат, завършиха с политическо решение, довело до разделение. Сред тях са Корея, Виетнам, Судан, Грузия и Югославия, а Украйна и Сирия едва ли ще бъдат изключение, въпреки дребните различия в сирийската ситуация.

Държавният секретар на САЩ, Джон Кери, бе първият, който запали фитила на бомбата, наречена „разделението на Сирия”, по време на изслушването си пред Конгреса преди няколко дена. Тогава той заяви, че „може би е твърде късно да се запази обединена Сирия” и подчерта, че съществува план „Б”, до който може да се прибегне, в случай че политическото решение се провали.

Не изключваме възможността да се осъществи сценарият, обсъждан през последните дни, за саудитска сухопътна операция през Йордания, към северните градове Ракка, Дейр аз-Зор и Хасака, с цел да се изкорени „Ислямска държава”. Предполага се, че Саудитска Арабия вероятно не е запозната с този вариант, но играе голяма роля, заедно с другите си арабски съюзници, в прилагането му.

Бяха направени шокиращи изявления от представителя на Русия в ООН, Виталий Чуркин, в които той критикува някои от позициите на сирийския президент и заяви, че е необходимо той да се вслуша в съветите на страната си, както и от страна на прессекретаря на руския президент, Дмитрий Песков, относно факта, че „между Русия и Сирия съществуват сходни възгледи, но те не са напълно идентични, а различия в дадени гледни точки определено са налични”. Всичко това ни кара да мислим, че Русия и Америка изготвят план, който може би ще бъде наложен на сирийския президент, правителството и въоръжената опозиция през следващите месеци, след като бъдат елиминирани радикалните групировки, които сега пречат на реализирането на този план.

Не знаем каква ще бъде позицията на Асад по отношение на споменатите „сценарии” за разделянето на страната му, под претекст за създаване на федерална република. Това, което знаем е, че сирийският президент внезапно взе решение да свика парламентарни избори през април, а това означава, че скрито отхвърля цялостния план. Дали обаче ще съумее да предизвика руския си съюзник?

След Ирак, разделянето на Сирия на етническа и религиозна основа означава фрагментация и промяна на картата на региона в полза на Израел, който ще се превърне в единствената водеща сила сред арабските и ислямски слаби и разпокъсани страни, потъващи в сектантски и граждански войни. Ирак е най-трогателният пример.

Трябва да се противопоставим на този руско-американски план за разделяне на Сирия, скрит под името „федерация”, с всички средства. Той може да сложи край на настоящата криза, но ще създаде основа за сектантски войни, които може да се окажат по-жестоки от сегашната.

Страхуваме се, че Сирия се превръща в жертва на опасна световна игра, която се реализира, въоръжава и финансира от арабите, под руско-американски чадър.

 

 

Източник: http://www.raialyoum.com