Нямаше да има ракети от Газа, ако не беше блокадата

Анализи и коментари

    Блеър сам за себе си вероятно осъзнава, че нахлуването в Газа и блокадата са свързани.

Тони Блеър, пратеникът за Близкия изток, смята, че много скоро може да бъде постигнато примирие в Газа, при условие, че тунелите от Египет, през които контрабандно се внасят, наред с други неща, и оръжия, се затворят. Жалко, че не успя да намери друг начин да изрази амбициите си.

Печат

Да, възможно е да се постигне ново примирие, и то много скоро, но нека се отворят законните пътища към Газа за внос на всички стоки, с изключение на оръжията. На подобно предложение, обаче, Израел може да погледне критично, тъй като той възприема себе си като агресор по неволя и защитаващата се страна в конфликта.

  Международната общност напълно е приела оправданията на Израел за атаките му срещу Газа, до такава степен, че говорителите й са изключително предпазливи да не насочат вниманието към някое от действията на Израел, което може да се сметне за провокация, като например задушаващата 18месечна блокада на това малко, свръхнаселено късче земя. Тези, които подкрепят Израел и действията му, обичат да повтарят ограничените извинения за това, което е извършил. Кой друг би търпял редовен ракетен обстрел от съседа си, се пита. Никой не предполага, че ще са щастливи. Да, Израел има правото да се защитава, и така трябва да бъде. И въпреки това малцина ще се приемат, без да протестират, двугодишна блокада от съседа си, въпреки че нито един западен лидер не смята сериозно да си зададе този наистина уместен въпрос. Напротив, Блеър намеква, че за да бъде постигнато спиране на огъня, лидерите на Хамас в Газа трябва да докажат, че имат желание да се примирят с блокадата срещу тях, както и да се въздържат от употребата на оръжия. Хамас внася не само оръжия през тунелите с Египет. Внася всичко, от добитък до лекарства, приблизително 90 % от всички стоки, влизащи в областта. Той е популярен политически, не само защото отказва да спре въоръжената борба и да приеме израелската държава, но и защото успява да организира социалните дейности много по-ефективно от  всяка друга организация. По време на обсадата дори успя да намери начин да облекчи последиците на израелската политика върху жителите на Газа. Блокадата според мнозина е смятана за „колективно наказание”, защото целта й е да причини неудобство на обикновените граждани и така да подкопае способността на Хамас да управлява. Идеята на блокадата беше да настрои палестинците срещу групировката, избрана напълно демократично. Но според мирният план на Блеър обсадата трябва да бъде продължена, като на Израел се предостави възможността да контролира още по-строго потока от стоки към Газа. Така продължителната хуманитарна криза, която е резултат от блокадата, в действителност ще се задълбочи, за да може ужасът от войната да се намали. Международната общност все повече се ангажира с това как да се справи с кризата Израел-Палестина и този план на Блеър е чудесен пример. Да бъдеш смятан за един от посредниците за примирие е нещо прекрасно. Но желанието да приемеш и усъвършенстваш система, която държи затворени милион и половина души, само за да постигнеш нещо, не е стратегия, която  благоприятства за постигането на дълготрайна стабилност или поне да похрани някаква надежда. Израел води война срещу Хамас като цяло, не само срещу ракетите на Хамас, и нахлуването и блокадата са тясно свързани. Разбира се, идеологическата позиция на Хамас е ужасяваща, както и неспособността на организацията да осъзнае абсурдността на собствената си пропаганда. Лидерите на движението настояват Израел да гледа на ракетния им обстрел като „символичен”, и просто да се примири с него, за да запази „смокиновото листо на величието” за палестинците като „народ на съпротивата”.  Вярвайки си, Хамас осъзнава важността на символизма. Но му е трудно да разбере, че Израел не може да приеме какво символизира ракетния огън. Това, разбира се, е непосилната амбиция, от която Хамас няма да се откаже - създаването на ислямска държава върху израелските и палестинските територии. Хамас желае Израел да приеме, че именно това иска Хамас, но да не се притеснява за него, защото всички страни са наясно, че е невъзможно да се осъществи (поне в скоро време). Ето тук се крие и парадоксът на „непропорционалността”. Хамас отказва да прекрати съпротивата, тъй като това би било признание, че не може да победи далеч по-силния си враг. Тъй като не възнамерява да се откаже от „символичната” въоръжена борба, предлага на Израел международната реабилитация, от която се нуждае, за да остане в конфликта, но има и още по-смъртоносен ефект. Блеър, затънал до шия в красноречието за „войната срещу тероризма”, наред с израелците изгаря от желание да изолира Газа заради идеологическата риторика на управляващите я. Неговата позиция е, че решението за две държави може да бъде постигнато единствено, ако първо бъде постигнато „палестинско единство”. Разбира се, не би одобрил единство, при което палестинците от Западния бряг да гласуват също за Хамас. Подобно на Израел, той има в предвид точно определен тип палестинско единство. В това отношение той отправя същото безумно искане към Хамас, което Хамас отправя към Израел. Иска управляваната от Хамас Газа да изчезне и така проблемът му да бъде решен. Блеър, сам за себе си, поне осъзнава, че настоящата военна операция и продължителната блокада са свързани, дори ако представят Израел като нападател. В действителност поддържа тази агресия, защото се интересува единствено по какъв начин чрез блокадата да нанесе вреда на Хамас. Смята, че не може да се провежда мирен процес, освен ако Газа не заприлича на Западния бряг. Това би могло да стане лесно, ако на Хамас се възложат същите правомощия за управление, каквито има палестинската власт, стига да се спазва примирието. Следователно блокадата трябва да бъде свалена, с изключение на вноса на оръжия. При едно примирие няма морално оправдание обсадата срещу Газа да продължава, като се спира водата, електричеството, медикаментите, горивото и храната. Независимо от това, през шестте месеца на примирие, което Хамас прие, Израел продължи с блокадата, тъй като желае да подкопае способността на Хамас да управлява палестинците, които гласуваха за него, не само възможността на Хамас да изстрелва „символичните” си ракети. Неразумно е да се нахлува в Газа, защото отказва да приеме примирие, от което не само няма полза, а само по-голямо страдание. Неразумно е да се подкопава демократичния избор, който е направил народа, само защото не ги одобряваме. Неблагоразумно е да саботираме социалната дейност на Хамас в ролята му на управител за региона, само защото се опасяваме, че това също би могло да засили популярността му на антиционистка организация. Да, ракетите трябва да спрат. Но също и обсадата.      

http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/deborah-orr/deborah-orr-there-wouldnt-have-been-gaza-rockets-without-the-blockade-1229944.html