Антиционизмът наистина ли е антисемитизъм?

Анализи и коментари

Антиционизмът е антисемитизъм само тогава, когато безпроблемно бъде поставен знак за равенство между юдаизма, от една страна, и ционизма и Израел – от друга. Да се направи това, обаче, далеч не е безпроблемно и подобно тъждество поражда сериозни проблеми.

Ционистите са искрени, когато обвиняват антиционистите в антисемитизъм. Това се случва, когато те поставят знак за равенство между антиционизма и антисемитизма. В лицето на Общото събрание на ООН светът отсъди през 1975 г., че „ционизмът е расизъм”, но ционистите и техните приятели твърдят, че е вярно обратното: антиционизмът е расизъм. Как може да се обясни това?

Печат

Истина е, че ционистите и Държавата Израел винаги използват обвинението в антисемитизъм с пропагандна цел, за да предпазят Израел от критики и упреци, но е вярно и друго – те искрено вярват, че критиците на Израел са антисемити.

Това е така, защото те твърдят, че ционизмът е еврейска черта, нещо, което е част от всеки евреин. Ционистите настояват, че стремежът да се „върнат” в Палестина, в „Цион”, е нещо общо за всички евреи и така е било винаги. Това означава, че ционизмът е представян за важен елемент на това да си евреин, ако не и на самия юдаизъм. На базата на този идеологически постулат може да се направи заключението, че онези, които се противопоставят на ционизма, са антисемити.

Всъщност това твърдение е единственото нещо, което ционизмът и Израел са могли да измислят, за да дефинират както означава да си евреин. Законовата битка да се определи кой е евреин се води в Израел още от създаването му и няма изгледи скоро този въпрос да бъде решен. Въпреки това единственото нещо, с което всички ционисти са съгласни, е, че ционизмът е част от това да си евреин, особено що се отнася до онези, за които се твърди, че, противопоставяйки се на ционизма, искат да се противопоставят на своята еврейска идентичност. По същата логика тези евреи „мразят сами себе си”, все едно мразят ционисткия аспект от своя еврейски произход.

Кръгова логика

Ако следваме нея, колонизацията на Палестина, прогонването на палестинците, за да се намери място за еврейските заселници, приемането на закони, които да гарантират расисткия характер на еврейските заселнически колонии, нахлуването в съседните територии, бомбардирането и избиването на хиляди цивилни, институционализирането на апартейда – всички те са представени от ционизма като „еврейски” действия. Това означава, че който им се противопоставя, категорично е антисемит.

Ционистите не са съгласни с начина, по който палестинците отговарят на подобни твърдения – те казват, че израелските престъпления не са еврейски престъпления, но приемат друго – че палестинците са антиколониалисти, не расисти. Онова, на което ционистите се противопоставят, е неспособността на палестинците да разберат, че не възприемайки израелските действия като „еврейски”, те се превръщат в антисемити в очите им. Това означава, че когато повечето палестинци осъждат Израел, а не евреите, те са смятани за антисемити, а когато някои от тях се хванат в ционисткия капан и осъдят Израел като истинския представител на евреите, пак са заклеймявани като антисемити.

Няма измъкване от ционистката логика – каквато и да е реакцията на палестинците и техните поддръжници спрямо ционизма и неговите престъпления (без да броим одобряването им), те все ще бъдат обвинени в антисемитизъм.

Ционистката аксиома не е като във филма на Уди Алън – „Ани Хол”, в който главният герой Алви Сингър (изигран от самия Алън) мисли, че всеки, който общува с него, вижда преди всичко неговия еврейски произход (а когато неевреите го гледат, си го представят облечен с хасидски одежди). Това не е и вариант на епизод от сериала „Зайнфелд” за чичото на Джери – параноичния евреин Лео, който си мисли, че всички са антисемити. Това е нещо съвсем различно.

За разлика от героя на Уди Алън и чичо Лео от „Зайнфелд”, повечето критици и врагове на Израел му се противопоставят заради миналите и сегашните му престъпления и го правят разпалено. Реакцията на ционистите и Израел в такъв случай не е нито патологична, нито параноична, а е обективна оценка на действителността. Въпросът е дали хората вярват на твърдението, че ционизмът е част от еврейската идентичност на всички евреи?

В духа на това схващане израелският политик Йаир Лапид обяви миналата седмица, без да се извинява, че „европейските евреи трябва да разберат, че има само едно място за евреите и то е Държавата Израел”. Както Али Абуниме отбелязва в своя скорошна статия, ако френските политици бяха изрекли тези думи, моментално щяха да бъдат обвинени в антисемитизъм. Но когато излизат от устата на израелски политик, те са просто ционизъм, т.е. проява на еврейска идентичност.

За палестинците, които живеят и търпят истинския ционизъм – неговия колониализъм, расизъм и потисничество, ционистката логика е подобна на следваната от християните антисемити, които твърдят, че техните чувства и омраза към евреите са част от това да си християнин, и да се противопоставиш на тази християнска черта, не е нищо друго освен антихристиянска проява и омраза към всички християни.

Още по-подходящо е сравнението с испанските конкистадори, които настояват, че не са имали друг избор освен на избият нецивилизованото местно население в Латинска Америка, което отказало да приеме християнството. В крайна сметка да покръстят диваците било част от тяхната християнска идентичност.

Всеки опит да се осъдят подобни действия ще се счита за расизъм.

Съпротивата на местното население срещу испанския колониализъм от тази гледна точка не е нищо друго освен антихристиянски расизъм или антииспанизъм. Затова е съвсем естествено, че конкистадорите не са я толерирали, също както ционистите отказват да проявят търпимост към палестинската съпротива срещу техния колониален проект и затова твърдят, че тя е чист антисемитизъм.

Силата на абсурда

Арабите и палестинците нямат нужда да бъдат убеждавани в нея, те много добре разбират ционистката логика. Западното обществено мнение е целта на тази идеологическа еквилибристика и често то не я схваща.

Това, което повечето араби и палестинци не понасят, е, че в Европа приемат този абсурд, както и фактът, че нейният колониализъм продължава. Най-дразнещото от всичко е, когато някой сериозен западен интелектуалец, учен или специалист повярва на ционистките твърдения. А това се случва често.

В този дух Израел, САЩ и всички членове на Европейския съюз поискаха среща в рамките на ООН на 22 януари, за да обсъдят „нарастващият антисемитизъм” в световен мащаб. Това, разбира се, означава преди всичко зачестилите прояви на враждебност спрямо Израел и неговия колониален проект.

Израелският посланик в ООН заяви, че „имаме много работа да свършим, за да изпратим този проблем в книгите по история”. Повечето араби и палестинци разбират защо американските и европейските политици повтарят тази глупост, но това, което ги учудва непрекъснато, е слабата подготовка на европейските интелектуалци и незначителните познания на широката общественост по въпроса.

Източник: https://medium.com/@thepalestineproject