Марк Стиил: От какво толкова се оплакват палестинците?

Анализи и коментари

Да се представи това като конфликт между равнопоставени изисква въображение

Когато четем изявленията на израелски и американски политици, и се опитваме по някакъв начин да паснат на картините на разруха и опустошение, изглежда има само едно обяснение.

Печат

Трябва да имат една от тези опции, наречена например: „отговорност за нагледно масово клане отзад-напред, безредие за масово избиване отгоре-надолу”. Да вземем например Кондолиза Райс. Знаейки за смъртта на повече от 300 жители на Газа, заяви: „Сериозно сме загрижени за нарастващото насилие. Строго осъждаме атаките срещу Израел и смятаме, че Хамас са отговорни за това”. Някой трябва да я помоли да коментира престъплението на тийнейджър, намушкал някого с нож, нека видим дали тогава ще каже: „ Остро осъждаме хората, които са били наръгани, и докато не се откажат да се скитат наоколо, притиснали раните си и кървящи, няма надежда за мир”.

 Израелското правителство страда ужасно от това объркване. Вероятно по израелската телевизия се излъчват реклами, в които човек пада от стълба и крещи: „Ооох”, след това се чува глас: „Да сте причинили трудова злополука на работното си място през последните 12 месеца”?, а човекът, който го е бутнал, получава ?3,000.  Разликата между мощта на израелските бомбардировачи F-16 и хеликоптерите „Апачи” и палестинските подобни на катапулти самоделки е толкова абсурдна, че ако се опитаме да представим положението като между равнопоставени, то за това е необходимо въображението на писател на приказки. Репортерът от новините в 10 описа ракетите така: „може би са безполезни, но СА символични”. Е, може би си нямат оръжия, но пък си имат символизъм, тези хитри дяволи. Не е чудно, че израелските въздушни сили трябваше да сринат няколко имота, иначе Хамас можеше да се опита да заблуди Израел, като изпълни екзотичен танц. Ракетите може и да не са толкова ефикасни, колкото тези на израелските въздушни сили, каза говорител, но са „предназначени да убиват”. Може би е продължил така: „Имаме доказателство, че поддръжниците на Хамас си мечтаят, и в тези фантазии на израелските граждани се случват лоши неща: избухват, превръщат се в кактус, тичат голи в Woolworths[1], така че не е важно дали може да се случи, а има значение, че те ИСКАТ то да стане, затова нека разрушим университета им”. Ами недоволството, че Хамас е подкрепян от Иран. Е, това вече е нарушение на правилата. Защото тогава какво ще кажем за израелците, нима те не получават оръжия, субсидии или политическа подкрепа от страна, много по-силна от тяхната, ами се справят сами и майсторят оръжията си в занаятчийските работилници и ателиетата за сувенири в Йерусалим. Но най-вече израелците оправдават себе си с разочароваща липса на въображение, например когато трябваше да унищожат линейка, просто защото Хамас цинично превозва оръжията си в линейки. Трябва да бъдат по-изобретателни, например че Хамас в възнамерявал да уцели мигащата синя светлина на израелските епилептици, опитвайки се да ги накара да изпаднат в пристъп, да ги обърка и те да се скитат из Сирия, където да бъдат заловени. Но те предпочитат директния подход, ето например, да вземем изказването на Офер Шмерлинг, ръководител на израелската гражданска отбрана, който каза по ал-Джазира: „Ще си пусна музика и ще празнувам за това, което вършат израелските въздушни сили”. Е, това може да се превърне в голямо национално празненство, с украса, пайове с месо и представления    „Ще ми се да можехме да обстрелваме Газа всеки ден”. В подобен дух бе и коментара на Дов Вайсглас, главен съветник на Ариел Шарон, за обсадата на Газа преди бомбардировките, обсада, в която Израел пречеше жизненоважните доставки с храна, лекарства, ток и вода, да достигнат до населението, с думите: „Поставили сме ги на диета”. Толкова безочлив може да бъде само гангстер от Ийст Енд[2], и би било подходящо пресконференцията на израелския премиер да започне така: „О, боже, боже. Изглежда онези палестинци са претърпели малка злополука. Ама всичките им сгради са били съборени – що не са по-внимателни, а”?  Много вероятно една от причините това да се случва е, защото правителството иска да изглежда непоклатимо, както и че иска да спечели изборите. Може с типичната за израелците честност да излъчат партийно политическо предаване, в което Ехуд Олмерт да казва: „Ето защо мисля, че трябва да гласувате за мен”. След това пускат филм за Газа, а той крещи: „Ей, онзи приятел в ъгъла ГОРИ”. А Кондолиза Райс и нейните колеги, и специалният пратеник за мир ще поклатят глави и ще кажат: „Безобразие. Както размахва ръце, току виж някой покрай него го сполети неприятен инцидент”.                  

http://www.independent.co.uk/opinion/commentators/mark-steel/mark-steel-so-what-have-the-palestinians-got-to-complain-about-1218135.html


[1] Верига магазини на дребно

[2] източната част на Лондон